Постинг
24.01.2008 22:59 -
Не се случва често... или се случва...
Не се случва често да седна и от написаното да изгрее малко щастие. По - скоро и вероятно е да се оплача на себе си както най - добре умея. Ах, колко трудно е да си говориш сам. А казват, че лудите не го осъзнавали.
По принцип, пишейки човек е тласнат от някъква причина, има адрес към който отправя написаното, но при мен нещата са мааалко по - саркастично представени от случайността. Ето както сега например, адресираният и адресанта са едно и също лице. Няма лошо може би ще си кажете... Да така е. Така ще да е, ако у мен не живееше още един човек, представен от спомена и драсканиците върху чувствата му, сътворени от съдбата. Болката е неизмерима величина, но не и по сила, а по продължителност. Силата е просто садистично чувство , траещо кратко време, последвало от психически оргазъм. Не бих казала, че обичам да чувствам по този начин - много търпение, без право на викове. Но е неизбежно.
Представете си какво е чувството. Ако ръцете ви са обезобразени и се налага всеки път когато се здрависате с някого да изпитвате тръпка от неговата видимо скрита оценка, то това би било моят начин на търпение. Един невидим, но тежък кръст прикован с пирони изляти от собствената ми воля.
... Защото обичам зимата...
Всеки има на кого да подари едно сърце, нали?!
По принцип, пишейки човек е тласнат от някъква причина, има адрес към който отправя написаното, но при мен нещата са мааалко по - саркастично представени от случайността. Ето както сега например, адресираният и адресанта са едно и също лице. Няма лошо може би ще си кажете... Да така е. Така ще да е, ако у мен не живееше още един човек, представен от спомена и драсканиците върху чувствата му, сътворени от съдбата. Болката е неизмерима величина, но не и по сила, а по продължителност. Силата е просто садистично чувство , траещо кратко време, последвало от психически оргазъм. Не бих казала, че обичам да чувствам по този начин - много търпение, без право на викове. Но е неизбежно.
Представете си какво е чувството. Ако ръцете ви са обезобразени и се налага всеки път когато се здрависате с някого да изпитвате тръпка от неговата видимо скрита оценка, то това би било моят начин на търпение. Един невидим, но тежък кръст прикован с пирони изляти от собствената ми воля.
... Защото обичам зимата...
Всеки има на кого да подари едно сърце, нали?!
Хех... навремето разказвах историята за човека, който казъл "моите недостатъци поне са видими".
цитирайче леко въздишаш...:)))
цитирай...ако подариш сърцето си на някой... и след време го забравиш... какво става със ...Сърцето ти?!...
:)
цитирай:)
в мен, спомена за него ме радва; нищо, че отдавна не съм се чувала с него и той си мисли, че съм го забравила. Май не стана много ясно...
цитирайясно-неясно... ;)
словоред редиш... опасно...
не конкретен случай реши
просто с думи ...
вътрешното чувство опиши...
сърцето си де ще търсиш?!...
когато ти потрябва...
дали ще го усетиш?!...
цитирайсловоред редиш... опасно...
не конкретен случай реши
просто с думи ...
вътрешното чувство опиши...
сърцето си де ще търсиш?!...
когато ти потрябва...
дали ще го усетиш?!...
и е ясно
аз сърцето си добре познавам,
но не смея винаги да казвам туй което ми е в душата,
затова смирено кимам,
но без сърцето ми да е съгласно,
което в крайна сметка става ясно
и сърцето ми е цяло
само силно бие...
цитирайаз сърцето си добре познавам,
но не смея винаги да казвам туй което ми е в душата,
затова смирено кимам,
но без сърцето ми да е съгласно,
което в крайна сметка става ясно
и сърцето ми е цяло
само силно бие...
благодаря!!!!
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 590