Обиколих земята, бях из нея
  навсякъде - обходих суша и море,
  пристанища,
  изпълнени със стока най - красива,
  а платовете - като ги сравниш,
  ще видиш френските не са такива,
  но няма нищо равно на Париж.
 Тези дни за повече мои усмивки, въпреки студеното време си пускам мислено прожекционния апарат и превъртам лентата на спомените си от Париж...Виждам заснежените улици пред Лувъра от 1944 година
 
 

 и момичето с рибата на фонтаните на площад Конкорд



 и децата играещи по улиците на Париж

 



 и в Люксембургските градини 





А това детенце е с палто от листа...



 Ето ги Люксембургските градини - може да сте двама, а може и сам... седнал на столчето от преди 100 години.




 или в някое кафе, не само за кафе...




 и докато чакаш метрото...



  вечер по улиците ма Монмартър 

 

 търсиш да срещнеш художника, който те е рисувал близо до Сърцето Христово и ти е обещал да танцувате под моста Мирабо, където се развлича на Сена водолея.
 A като се качиш на Айфеловата кула се чувстваш като тази двойка



 въпреки, че снимката е от 1929 година 





 От върха на Айфеловата кула гледаш със спокойна доброта цял Париж, а после на зеленото Марсово поле при вечерния полъх отпивам от чаша вино едва,  едва, а толкова бях жадна... 
 През лятото, тук на полето, когато запеят щурците,
 над  Париж господ изсипва от своята чаша звездите.
 Дъха на небето средлятно ветрецът донася до мен.
 Затварям очи легнала на тревата
 и светлината на луната,
 по челото ми с болезнен, нежен чар
 от  очите ти 
привлечена съм аз  с кратка жар
приближаваш ...
с мен споделяш...
Мon Amour
Ти вярваш ли, че тук за всеки има зрънце нежност, щастие и красота, подай ръка " Ела и се разхождай с мен в нощта". Само тя дочу това...]Ще ни пази Gargouille.