Всичко е задъхано, забързано и изумително. Той докосва дланта ми. Не се опитва да ме спре. Но аз не мога да помръдна. Стърча си... Пръстите му нежно докосват китката ми. Прикована съм. Цялата пламвам. Целувам го. Той отвръща на целувката ми. Всички целувки досега просто са били репетиция. Това е истинската целувка. Всички думи с които сме се замервали мигом престават да съществуват и изгубват смисъл. Оставаме насаме с голата истина. Докрай разсъбличаща желанието. Б.  хвърля няколко монети на масата и без да чакаме рестото, се втурваме навън в проливния дъжд. Б. посочва глуха алея зад кафето. Вече вървя натам - имам вграден радиолокатор за тъмни улички и потайни места, подходящи за разврат. Дъждът се лее като из ведро, капките ожесточено бият по тротоара, отскачат от плочките, злорадо пронизват здрача като заострени шипове, но и на мен не ми пука. Всъщност дори се радвам - благодарение на дъждовното време улиците са безлюдни. Преливам от нетърпение. Б. здраво ме сграбчва за ръката. Прекосяваме улицата, без да се оглеждаме. Без да се интересуваме дали ще сме сами,  ме притиска към стената, а аз го загръщам с шлифера си.  Устните ни се сливат и целувката е толкова  страстна, че не мога да различа неговите от своите. Припряно разкопчава дрехите ни и  потъва в мен.  Гледам го право в очите, той ме гледа право в очите, от начало до край не изпуска погледа ми нито за миг.
    Случващото се е невероятно. Струва ми се ужасно важно. И правилно.
    Той идва към мен, изпълва ме. Този човек е другата ми половина.
     Всичко свършва за няколко минути.