Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.10.2010 19:11 - Каламбури мои...
Автор: booby Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2440 Коментари: 2 Гласове:
5



     Светът в който живееше без Бил, в този момент за нея бе по – голям от света, в
който живееха заедно. В първия имаше много повече място за радост, отколкото във
втория за съжаление.

        „ Тя беше чудесно момиче – едно от най – добрите. Имаше характер.” Той
прекрасно разбираше, че сам си бе докарал това нещастие и че в случая действаше някакъв закон на възмездието. Разбра също, че като заминава сам отново става
добър като нея – най – после нещата бяха постигнали равновесие.
      Той почувства, че стои над всичко, дори над мъката си, и изпита почти приятно
усещане от това, че се намира във властта на нещо по – силно от него, и тъй като се
бе поуморил и позагубил вяра във себе си – две неща, които преди изобщо не може -
ше да понася – не му се струваше толкова страшно, че може  би пътува на Запад към окончателния си край. Беше сигурен, че накрая Еми щеше да дойде, независимо
какво прави или колко изгоден ангажимент е поела.

                                                                                             ( от Фр. С. Фиджералд)

 ххххххххххххх ооооооооо ххххххххххххх ооооооооо ххххххххххххх ооооооооо

     Всъщност когато съм си Аз не виждам света такъв, какъвто го виждаш ти.
Приличам на един мой приятел, който не виждаше добре с едното око и му сложиха очила, за да си коригира зрението. И на мен така – но аз не виждам надалеч. Затова познатите си ги различавам по походката или фирурата, не и по очите. Цялото им
лице ми се слива в едно. Но пък така мога да си интерпретирам лицата им по мое желание.
Много цветове с усмивки. Повечето пъти... Признавам си...

    Или съм много щастлива, или ужасно нещастна. Или се смея, или плача и докато
това затихне, животът наоколо услужливо се ускорява, тъй че колкото по – малко от вътрешността ми същност остава в мен, толкова по – забавна става подвижната
картина отвън. Много емоции, повечето все трябва да ги лекувам. И тъй като чувствителността и съжалението ми вече нямат определена насока, а се разпростират върху каквото ми попадне, съм станала изключително добър човек, искащ повече
от възможното... По – добре е да ти се привиждат елипсовидни слънца и да
залиташ малко по наклонените бордюри когато си без очила.
Някак си е по – истинско...

 ххххххххххххх ооооооооо ххххххххххххх ооооооооо ххххххххххххх ооооооооо

Снощи видях Лондон. Victoria Station. Моята стая. Меки завивки с кръгове. Дъжд
през прозореца. Високо. Покривите. И моето щастие.

image

image






Тагове:   мои,   каламбури,


Гласувай:
5



1. анонимен - Във Лондон Трафалгар Скуер пр...
20.10.2010 19:19
Във Лондон Трафалгар Скуер
прекоси ли
На Тауър игра ли бридж...
Окъпа ли дъждът те
дошъл от сивото небе
и тихичко Окото въртеливо
прошепва ела дете...
цитирай
2. booby - :)))))))) о, да...да...да
20.10.2010 23:08
бях там разбира се няма начин и още съм често там...ама че вълнуващ коментар за мен...:))). Трафалгар вечер със колоната на капитан Нелсън, Тауър бридж адски вятър духаше... чакането за колелото си струваше и още как - виждаш целия необикновен разнолик Лондон отвисоко....а дъжда - той си е неизменен и ти свикваш с него като всички лондончани - накрая не ти прави впечатление, само те радва....
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: booby
Категория: Лични дневници
Прочетен: 74920
Постинги: 26
Коментари: 53
Гласове: 590
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031