Светът в който живееше без Бил, в този момент за нея бе по – голям от света, в
който живееха заедно. В първия имаше много повече място за радост, отколкото във
втория за съжаление.
„ Тя беше чудесно момиче – едно от най – добрите. Имаше характер.” Той
прекрасно разбираше, че сам си бе докарал това нещастие и че в случая действаше някакъв закон на възмездието. Разбра също, че като заминава сам отново става
добър като нея – най – после нещата бяха постигнали равновесие.
Той почувства, че стои над всичко, дори над мъката си, и изпита почти приятно
усещане от това, че се намира във властта на нещо по – силно от него, и тъй като се
бе поуморил и позагубил вяра във себе си – две неща, които преди изобщо не може -
ше да понася – не му се струваше толкова страшно, че може би пътува на Запад към окончателния си край. Беше сигурен, че накрая Еми щеше да дойде, независимо
какво прави или колко изгоден ангажимент е поела.
( от Фр. С. Фиджералд)
ххххххххххххх ооооооооо ххххххххххххх ооооооооо ххххххххххххх ооооооооо
Всъщност когато съм си Аз не виждам света такъв, какъвто го виждаш ти.
Приличам на един мой приятел, който не виждаше добре с едното око и му сложиха очила, за да си коригира зрението. И на мен така – но аз не виждам надалеч. Затова познатите си ги различавам по походката или фирурата, не и по очите. Цялото им
лице ми се слива в едно. Но пък така мога да си интерпретирам лицата им по мое желание.
Много цветове с усмивки. Повечето пъти... Признавам си...
Или съм много щастлива, или ужасно нещастна. Или се смея, или плача и докато
това затихне, животът наоколо услужливо се ускорява, тъй че колкото по – малко от вътрешността ми същност остава в мен, толкова по – забавна става подвижната
картина отвън. Много емоции, повечето все трябва да ги лекувам. И тъй като чувствителността и съжалението ми вече нямат определена насока, а се разпростират върху каквото ми попадне, съм станала изключително добър човек, искащ повече
от възможното... По – добре е да ти се привиждат елипсовидни слънца и да
залиташ малко по наклонените бордюри когато си без очила.
Някак си е по – истинско...
ххххххххххххх ооооооооо ххххххххххххх ооооооооо ххххххххххххх ооооооооо
Снощи видях Лондон. Victoria Station. Моята стая. Меки завивки с кръгове. Дъжд
през прозореца. Високо. Покривите. И моето щастие.
20.10.2010 19:19
прекоси ли
На Тауър игра ли бридж...
Окъпа ли дъждът те
дошъл от сивото небе
и тихичко Окото въртеливо
прошепва ела дете...