Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.04.2010 22:06 - Бохемска рапсодия на десния бряг на Сена в Париж
Автор: booby Категория: Туризъм   
Прочетен: 4797 Коментари: 8 Гласове:
15


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
       Днес четох  в един блог една история за две улични музикантки и незнам защо направих асоциация с една друга улична музикантка( нейната  снимката ми се беше запечатала в съзнанието) от Париж. Потърсих статията, прочетох я отново и я публикувам тук. Впечатленията са на Кати Нюман.

    Арестуват ли я и опитат ли се да конфискуват латерната и ( както се е случило с друг уличен музикант),  Доминик Алавоан знае какво точно ще направи. " Най - напред ще се вържа за нея" - заявява тя, а тъмните и очи искрят.
      Този следобяд брегът е пуст, затова Доминик - слаба, кокалеста и с хлътнали очи като Едит Пиаф - започва да навива " Лили Марлен" под аркадите на " Плас де Вож", съвършено симетричен площад от XVII в. в сърцето на Маре.     
      Квартал Маре представлява триъгълен резен от Париж на десния бряг на Сена. Неговите тесни, трептящи от живот улички са идеалната сцена за Доминик и музиката и. " Чрез песента можеш да стигнеш до хората - казва тя. - Тя поражда разбирателство, усещането е почти ангелско."

 image

   След като свири пред " Плас де Вож", 

image

  Изящната геометрия на " Плас де Вож" е наследство от Анри IV, който си представял обществено пространство, оградено от магазини и жилищни сгради. " Шумът и тълпите създават малко меланхолично настроение - казва местен жител, чийто апартамент гледа към площада, но блясъкът на тревата след дъжда е вълшебство."
image

тя започва да търкаля латерната си по " Рю Сент Антоан" и я избутва с усилие по стълбите към площада пред църквата " Сен Жерве - Сен Проте".

image

 После плъзва в латерната перфокартите за следващата мелодия, завърта манивелата и започва да свири When I`m Sixty-four, пеейки с чистия си сопран на английски с френски акцент.
  When I get older losing my hair,
  Many years from now.
Възрастна жена със събрана на кок коса отваря тежките дървени капаци на един прозорец на третия етаж, поглежда надолу и започва да се поклаща в такт с музиката.
  Will you still be sending me a valentine,
  Birthday greetings, bottle of wine?
 Вратата на един апартамент близо до църквата се отваря; показват се двама мъже с бутилки в ръка, които раздават чаши шабли. Ранните следобедни минувачи, които се тълпят около латерната, с благодарност приемат виното. Сякаш музиката отключва нещо в душите им, отваряйки ги към света и към другите.
 " Така срещнах мъжа в моя живот - казва Доминик. - Идваше всеки ден да ме слуша. Открих, че мога да говоря с него за всичко." Той също бил музикант.
   " Животът е пълен с изненади - възхитено казва тя. - Не, не беше изненада - усмихва се: - Беше магията на улицата."
   Доминик вкарва в латерната нов цилиндър с музика и при завъртането на манивелата, треперливите звуци оформят мелодията на Some Day My Prince Will  Come.
   В Маре очарованието извира от паважа, обвива стълбовете на уличните лампи, залива тесните алеи. Вървиш си по улицата и пред теб се явява продавач с букет розови рози.

image   

   Зад строгата фасада на сграда от XVII в. се простира градина, пропита с люляково ухание. После идва " Плас де Вож" - с девет почти еднакви жилищни сгради от четирите му страни, като изключим по - величествените Павилиони на краля и кралицата от южната и северната страна. На меката утринна светлина тухлите изглеждат бледорозови. Градината в центъра на площада е оградена в липи, подрязани в идеална геометрична форма. На тревата са полегнали влюбени, вплетени в прегръдка. Защо пък да не се появи и принц?
   В приказките принцът се появява като по команда, стъклената пантофка приляга точно и красивата девойка заживява щастливо. Но както добре знае Доминик Алавоан, магията се случва неочаквано, без да я планираш. Маре има своя дял в магията...Превръщането на бедняка в богаташ е най - невероятната приказка. Копторът става палат, а мишките - къдрави болонки с изящни златни каишки. Иска ни се да вярваме, че историята свършва тук. Може би следващият апартамент на " Плас де Вож" ще се продаде за пет милиона долара. Може би Ерата на външните греди ще продължи вечно.
   А може би не...
   Нищо не остава непроменено. Маре - модерен през XVII в., демодиран през XVIII, крайно изпаднал през XIX и отскоро възвърнал предишния си шик - може пак да изгуби блясъка си. Все пак нещата се случват веднъж завинаги само в приказките.

image

 Слънцето къпе " Рю дьо Риволи" в светлина с цвят на бледо шампанско. Маре е разказ за възхода, падението и повторния възход на един квартал. Приказката продължава...опитайте и Вие да напишете нещо в нея.


Тагове:   париж,   бряг,


Гласувай:
15



Следващ постинг
Предишен постинг

1. nadagr - Хей, здравей,
25.04.2010 12:40
липсваше ми твоето ефирно присъствие.
Идвай по-често тук, очаквана си!
цитирай
2. booby - Здравей, Нада!
25.04.2010 12:54
Благодаря ти...помня една твоя снимка - с шал си на нея...направила си ми впечатление. Исках да ти го напиша.
цитирай
3. nadagr - Нещо не се сещам
25.04.2010 12:58
за такава снимка, но се радвам, че съм те впечатлила. Дори само с един шал...
Шега!
цитирай
4. booby - Запомнила съм те,
25.04.2010 13:03
защото аз имам слабост към шаловете...Снимката беше на едно откриване на някакво арт ателие на една блогърка - сега може би се досети.
цитирай
5. nadagr - да, на рождения ден
25.04.2010 13:59
на Румяна Райкова беше, хубав купон стана.
А този ти пост ме подсети за една случка от живота на Едит Пиаф, описана от сестра и в биографична книга за певицата.
Вече известна, Едит Пиаф излиза на улицата да пее, ей така, за удоволствие.
И тогава се чува глас сред насъбралите се хора - Тази се прави на Едит Пиаф...
Та, такива ми ти работи с улицата и известността.
Улицата е голям учител!
цитирай
6. booby - Да, ето при теб Нада се е родила друга асоциация...
25.04.2010 18:39
сега ти ме подсети за една песен на Едит Пиаф Non, Je ne rgrette rien
....Не се хвърляй изцяло във чувствата,
понасяй раздялата леко
с надеждата,
че и утре е ден.
Не бъди като мен....
A мястото на РДен си го спомням добре, било е интересно хрумване и изненада за всички гости( с такова впечатление останах като гледах снимките).
цитирай
7. tili - Благодаря за
26.04.2010 02:48
свежия постинг!!!
цитирай
8. booby - Добро утро, Tili!
26.04.2010 06:58
Париж ми е слабост и много неща свързвам с него...и аз ти благодаря.Усмивки от мен за твоя ден.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: booby
Категория: Лични дневници
Прочетен: 74917
Постинги: 26
Коментари: 53
Гласове: 590
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031